СЛУЧАЯТ "ЦАРИЧИНА" UFO News Agency ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ МНЕНИЯ И ХИПОТЕЗИ
Първо издание 1994 г., София Ръкопис 1995 г., Ню Йорк Второ (електронно издание) 2005 г., София Всички права запазени © 1994, 1995, 2005 Кирил Кънев, редактор E-mail: contact@ufonews.in
ФОНДАЦИЯ ЗА КОСМОНОЕТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ФОКОНИ) Българска уфологическа мрежа (БУФОМ)
София,2005
В сборника са поместени изказвания и доклади от Националната интердисциплинарна конференция на Фондация за космоноетически изследвания "Феноменът "Царичина", проведена на 28.11.1993 г. в гр. София. Авторите, изследвали различни аспекти на проблема "Царичина", излагат своите мнения и хипотези. Наред с това, в книгата са включени протоколите на експертната комисия, създадена от Министерство на отбраната за оценка на случая, както и някои други официални документи. На читателя е предоставена свободата да приеме или отхвърли тази или онази концепция, изграждайки си свое становище. Сборникът може да послужи за основа на нови изследвания по въпроса. Книгата е предназначена за широк кръг читатели.
СЪДЪРЖАНИЕ
I.Мнения и хипотези - материали от интердисциплинарната конференция "Феноменът "Царичина"
К. КЪНЕВ. Слово при откриване на конференцията. СТ. СТАМЕНОВ. Феноменът "Царичина" - какво е той? Д. ОВЧАРОВ. Историко-археологическа експертиза на"Царичина" и свързаните с нея явления. Б. ДИМИТРОВ. Иманярството - митове и реалности. А. ВИКТОРОВ. Някои резултати от комплексните геолого-геофизически работи на обект "Царичина".. ЦВ. КЪНЕВ. "Царичина" - енигма или действаща реалност. К. ТОМОВ. Царичина: проблеми и перспективи през призмата на професионалния подход.
II.Документи и факти
ЖАЛБА от полк. проф. д.т.н. инж. Делчо Георгиев Наплатанов до министъра на отбраната на Република България и доглавния прокурор на Въоръжените сили на Република България. ПРОТОКОЛ № 1 на културно-исторческата група на комисията,създадена от Министерство на отбраната за оценка на случая. МНЕНИЕ на геоложката група на комисията на МО за характера на "Обекта" и хода на провеждане на "Операцията" за неговототърсене и откриване. ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА от работната група по психотроника. ПРОТОКОЛ от срещата в Министерство на отбраната напредставители на експертните групи, работили по оценка на случая. ПИСМО от Директора на Археологическия институт при БАН до заместник-министъра на отбраната.
III.Някои по-важни публикации по темата в периодичния печат.
ІV.Илюстрации.
І. Мнения и хипотези - материали от интердисциплинарната конференция "Феноменът"Царичина"
Кирил Кънев СЛОВО ПРИ ОТКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
Уважаеми дами и господа, Поводът, срещнал ни на тази интердисциплинарна конференция, е решимостта на водещи в своята област академични учени и на изследователи от все още неутвърдени територии на познанието да проникнат в същността на един проблем, явяващ се източник на логически загадки и тематични ребуси. През пролетта на 1992 г. стана известен фактът, че екип на Министерство на отбраната извършва някаква мистериозна дейност дълбоко под земята в с. Царичина. Новината, сама по себе си, беше достатъчна причина, за да се взриви любопитството на обществеността. Още тогава, когато за случая не се знаеше със сигурност почти нищо определено, по него се изказваха причудливи мнения, фантасмагорнчни хипотези и нескрито язвителни забележки. Темата се превърна в предмет на интерес и в пленарната зала на Народното събрание. Но на тогавашния етап истината за Царичина попадаше под сянката на неведението. Значителен ред в хаоса от становища внесоха резултатите на експертната комисия, създадена на 12.09.1992 г. от МО, за оценка на случая. Оттогава досега през проблема преминаха много изследователи, но предлаганите от тях решения провокират нови въпроси и дискусии. В резултат на това интересът към проблема "Царичина" периодично се възпроизвежда. Това става по такъв начин и под такива форми, които ни дават основание да предполагаме, че въпросите, произтичащи от цялата съвкупност от факти и субективни твърдения, наречена Царичина, по силата на някаква трудноуловима вътрешна закономерност и значимост непрекъснато привличат вниманието както на специалистите по проблема, така и на непрофесионално интересуващите се, и изискват да бъдат разрешени. Непрекъснатото обновление на темата, погледнато дори само в пресата, едва ли може да намери своето достатъчно обяснение единствено в лансирането на тезата, че тя се експлоатира като благодатен източник за сензационни спекулации, целящи реализацията на конкретни издателски интереси. По правило, всяко социално действие е многопластово мотивирано. В пълна степен това се отнася до актовете, отразяващи мнения, становища и хипотези, преследващи обяснение или насочване на вниманието към т.нар. операция "Слава". Вътрешноприсъщият на масмедиите информационен инстинкт в случая е съпътстван от познавателния интерес и емоционална обвързаност с проблема на представящите го субекти. Обновлението на информационния процес по темата обслужва потребността от ново знание на организирани и неформални общности от хора, традиционно близки до проблемите на уфологията и психотрониката. Но не само. Идеите, произтичащи от реалността "Царичина", се разпростират върху едно много по-широко социално пространство. Демоскопско проучване на ВВSS "GALLUР", представително за гр. София, проведено на 21.08.1993 г., установи активна позиция сред голяма част от жителите на столицата по два аспекта на проблема. На зададения им въпрос: "Вярвате ли, че в с. Царичина наистина се наблюдава явлението НЛО /UFO/?", 34,8 % от запитаните отговарят "Да", а 31,8 % - "Не". На последвалия обаче въпрос: "В случай, че в с. Царичина наистина се наблюдава НЛО /UFO/, трябва ли държавата да се занимава с изследванията там?", 47,1 % от анкетираните посочват отговора "по-скоро да" и само 29,1 % считат, че това не е работа на държавата. Явно, приоритетните за настоящия период проблеми от социално-политическия и обществено-икономически характер не са в състояние да доведат болшинството жители на столицата до отношение на индиферентност към един такъв периферен проблем, какъвто е "Царичина". Относително високият процент на вярващите, че в с. Царичина се разгръща НЛО-феноменология /UFO/, е верен признак за констатиране на ставащ процес на космизиране на общественото съзнание. Тези резултати могат да бъдат третирани в контекста на концепцията на интуитивизма. Все повече хора без да притежават достатъчно рационални основания започват да улавят реалното съществуване на уфологическите и психотронните феномени. Този позитивен процес, както всеки друг въпрос, касаещ глобалната човешка цивилизация, крие и своите подмолни рискове. Опасностите от трудноконтролируемото му развитие вече се проявяват. Психически разстройства, нарушаване и разкъсване на традиционни социални връзки и личностови взаимоотношения, дестабилизиране на статуса на личността, конструиране на илюзорни реалности, биологическо унищожение и самоунищожение- много често това са истинските последици от безкритичното и сляпо възприемане на безумни и абсурдни идеи, развивани в областта на уфологическата и психотронната проблематика. Показателен пример в това отношение станаха както вътрешните смислови съдържания на явлението "Царичина", така и некоректната външна реакция към случая. Тук може би е оказал влияние един стар синдром на взаимно недоверие и неразбиране между традиционното знание и изследователската амбиция да се излиза далеч извън реалните възможности на утвърдената научна парадигма. Съществуващото сега отношение между тях е порочно в основата си. То се изразява в безапелационното, от една страна, незабелязване на цял клас необяснени явления и в лековерното, от друга страна, приемане на нездрави идеи за абсолютна истина. Така се създава ситуация, в която "неверието" е неспособно да противостои дори на най-потискащите форми на мистицизма, а безумието не може да преодолее себе си заради съзнателното си отдиференциране от каквато и да било "разумност". Навярно това беше главната причина на първия етап от осмислянето на събитията вниманието на изследователите да се насочи преди всичко към въпроса: има ли обект в Царичинската дупка, или няма? Сега вече се отчитат далеч не по-маловажни аспекти: наблюдаваните в района на селото непериодични бързопротичащи явления; специфичните психически ефекти, проявявали се у участниците в експеримента; своеобразието на събитието в светлината на някои пробиващи си път хипотези, кореспондиращи с вечните въпроси за мястото, ролята и смисъла на човека в Космоса. В крайна сметка се оформиха няколко основни хипотези - едни от тях са разумни и приземени, други - екзотични, и вероятни. Наскоро един "цветен" вестник почти екстатично призова Царичина да се превърне, цитирам дословно, в "обект на бъдеща национална дискусия и приоритет на сериозни научни институти". Днес неговата мечта започва да се сбъдва. Една от целите на тази конференция е различните мнения да изкристализират в своя завършен вид и да бъдат представени в академичната си форма. На нея ще бъдат изнесени и някои нови факти. Вярвам, че ще изразя мнението на всички участници, че нашата конференция има шанса да се превърне в модел на възможността традиционни учени, уфолози и психотроници да водят коректен диалог. Бих искал да благодаря на изследователите, които приеха да участват в тази конференция, и на всички, които я почетоха със своя интерес. От името на Фондация за космоноетически изследвания изказвам искрена благодарност на вестниците "О'КЕЙ", "КУРИЕР 5", лично на президента на ИК "ЕРКЮЛ", г-н Степан Еремян, ИК "Дума прес" и на Пресгрупа "168 часа" чрез любезното си спонсорство направили възможна реализацията на тази проява. Позволете ми да открия Интердисциплинарната теоретична конференция "Феноменът Царичина".
Стамен Стаменов Феноменът "Царичина" -какво е той?
В края на 1992 г., след политическите събития, от масмедиите като събитие № 2 ,главно поради особения му характер и най-вече поради факта, че в него участва едно от най-престижните министерства в очите на българина - МО, бе обявено - ГОЛЯМОТО КОПАНЕ в село Царичина. Дори и да изключим всички останали особено важни характеристики на това събитие, за да остане само ГОЛЯМОТО КОПАНЕ в незнайната и нищо неподозираща до този момент махала, то пак остава в най-новата ни история като събитие, което спокойно може да бъде окачествено като ФЕНОМЕНАЛНО. Краткият анализ на случая "Царичина" има за цел преди всичко да подчертае феноменалното на царичинския акт, изразяващо се главно в две направления: първо - естеството на събитието със своите нетипични характеристики като факт; второ - отработването му (асимилирането му) от обществото като предизвикателство. Движейки се по първо направление и проследявайки нещата в хронологичен ред, случаят води своето развитие от м. декември 1990 г., когато Министерството на отбраната се сблъсква с предоставен му случай от твърде необичаен характер за предмета на дейност за самото министерство. Въпреки това МО се заема с него, поемайки го на отработка по своя схема, над която (изхождайки от характера на случая) поставя секретен щемпел и кодово наименование. Министерството на отбраната получава информация за обект с особена важност според източника на информация - подателят на обекта и двете, направени независимо едно от друго биоенергийни тествания (тип - радиестезичен) от двама доказали своите способности сензитиви. Последните са поканени в самото министерство и с тях се започва работа, първоначално насочена за проверка на техните способности като сензитиви. Впоследствие следва обогатяване на първичния информационен масив от данни за самия обект. В програмата за тестване на сензитивите влизат въпроси и точки, включващи - биоенергодиагностика, психометрия, проскопия и ретроскопия върху субекти, обекти и събития от национален, глобален и личностен характер. Резултатите от тези изследвания по данни на бившия началник на Генералния щаб - ген. полковник Радню Минчев, са били достатъчно обнадеждаващи, за да се реши Министерството на отбраната да поеме рискования за времето ход за отработване на конкретния случай - издирване и разработване на обекта. В схемата е включен и трети сензитив - тип КОНТАКТЬОР, който по независим от първите два източника канал получава почти една и съща информация за обекта. Този сензитив открива обекта, без да е имал дори минимална информация от "явен тип" за него. Министерството на отбраната в лицето на ген. полковник Р. Минчев назначава екип и започва отработването на снеманата от сснзитива информация - дума но дума, така, както е получена и записана в работния дневник на екипа. Впоследствие сензитивът-контактьор е заменен с втори сензитив от такъв тип. Работата продължава с него по гореуказаната схема до лятото на 1992 г. (м. септември). По време на работата екипът паралелно с получаването, документирането, систематизирането, осмислянето и отработването на информацията провежда и ходове от "разузнавателен" характер -проучване на района и събиране на информация от местното население от т. нар. аномален вид. Впоследствие и самият екип се сблъсква с такъв род явления в зоната на самия обект, които също са документирани в работния дневник. Информация, получена по т. нар. психотроничен начин и представляваща текстове на български език, на неизвестна писменост с йероглифи, наподобяващи санскритски, древноегипетско и древ-нокитайско писмо, внимателно запазена като документи, е подадена за разчитане и изследване на наши и чуждестранни специалисти при спазени правила на секретност. Мненията, дадени от различни учени и специалисти по древна писменост, се съхраняват в самото министерство, които последното все още не е оповестило. Впоследствие, под натиска на журналисти от различни вестници, случаят, свързан с мистериозното копане от страна на МО, стигна и до парламента. Впоследствие нещата, свързани с голямото копане в с. Царичина, придобиват обрат на развитие главно поради причина от вътрешен (т. е. от самото министерство) характер. Министерството на отбраната има нов ръководен екип, по решение на който за случаят "Царичина" се назначават научни комисии, както следва: Геоложка - с ръководител доц. Живко Иванов – СУ; Археоложка - с ръководител Божидар Димитров – НИМ; Психиатрична - с ръководител подп. Калудиев – ВВМИ. Продължавайки анализа вече по второто направление -отработването на явлението от страна на обществото, следва да се отбележи следното: Първо - обществото практически неподготвено и теоретически слабоподготвено се сблъсква с явление от паранормален тип, класифицирано от изследващия го научен фактор на други страни като ЯВЛЕНИЕ ОТ БЪРЗОПРОТИЧАЩ И НЕПЕРИОДИЧЕН ХАРАКТЕР; Второ - отработката на случая министерството поверява за разследване на научен фактор, притежаващ необходимата компетентност само по материално изразената му страна - самия обект (има ли находки от археологически произход, какво е геологическото състояние на материята в обекта, както и психическото състояние на контактьорката и съответно на екипа). Нищо повече! Впоследствие но настояване на представители от асоциация "Феномени", към която работи направление ПСИХОТРОНИКА със съответните специалисти е включена и Комисия по психотро-нични изследвания с ръководител доц. Атанас Стригачев - президент на асоциация "ФЕНОМЕНИ". ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Случаят "ЦАРИЧИНА" показа най-вече пълната неподготвеност на обществото откъм събития от съвсем непридвидим (имайки предвид традиционната настройка и насоченост на обществото) характер, спрямо които то самото ни най-малко не е привилегировано от сблъсък в хода на своето развитие. Второ: Съвременната наука в лицето на по-голямата част от нейните представители главно поради явната тенденция да се върви по "отъпкани пътеки", консерватизъм, кариеризъм и т. н., проявявайки незаинтересованост, пълно или частично пренебрежение и отричане на т. нар. ЕКСТРАОРДИНЕРНИ и АНОМАЛНИ явления, определени като ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА от науката, която се занимава с тях в други страни, довежда в края на краищата обществото най-малко до състояние на психоза, както се случи при този "първи" сблъсък с явление от този род.
Димитър Овчаров ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ЦАРИЧИНА И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ЯВЛЕНИЯ
Искам да ви запозная с три неща. Аз бих могъл да приключа с прочитането на протокола на комисията. Но няма да направя това, защото той е много кратък. Първо, искам да се спра на въпросите за т. нар. "феномен Царичина". Второ, за съпътстващия го проблем за писмеността, който никъде не се засяга, а е много важен. Имам предвид тези няколко тетрадки писмени знаци, които са оставени и които напипа комисия анализира. И на трето място, но съвсем лаически и внимателно, въпроса за контактьорите. "Голямото копане" при с. Царичина действително е феномен. Той ще остане кат» феномен в нашата култура и пример за неправилна насока на сили и средства, неподплатени с научни доказателства и недовели до никакъв резултат. Впрочем, резултатът се състои в изкопаването на огромен тунел, който ще свидетелства в бъдеще, че когато се правят изследвания, те трябва да бъдат научно обосновани. Веднага искам да кажа, че се отнасям с голямо уважение към тези нови научни дисциплини, каквито са уфологията и психотрониката. Наблюдавам ги дотолкова, доколкото мога. Мен ме плашат тези силни изрази, тези непонятни за мен поща, но когато те са обосновани и когато се докажат, аз се съгласявам с тях. Както би трябвало да се съгласяват с моите разсъждения, що се касае до областта на археологията. За съжаление, виждам, че това не е така. Както в това емоционално изказване на г-н Стамен Стаменов, което завърши много бурно. Той каза, че науката е един сбор от хора, които си разменят приказки, без да се основават на никакви аргументи. И за да подкрепя своето становище за отрицателното отношение към науката и за някои парадокси в това отношение, искам да цитирам нещо от гази интересна книга, която написа полк. Кънев и която, струва ми се, има високи качества на труд от типа на фантазьорските. "Но колко са ония учени, които знаят историята на науката, с която всеки ден се занимават? Кои са тези учени, взимащи предвид историческия опит, когато решават конкретни проблеми? Обикновено учените се интересуват от фактите и логиката, но забравят, че логиката не е нещо "отгоре" дадено..." и т. н. Това не са думи на полк. Кънев. Това са думи на г-н Стригачев, доктор на философските науки. Е добре, ако той смята, че тези науки, с които се сблъскваме сега, са науки, защо ги противопоставя на класическата наука? За съжаление и полк. Кънев е тръгнал по тази линия. Всъщност науката се намеси в с. Царичина в края на 1992 г. Неправилни са нападките срещу зам.-министъра Никола Даскалов. Починът за комисията не е негов. Починът е на министър Сталински, който беше запознат със случая, и когато трябваше да слага подписа си под огромни суми, е искал да си изясни въпроса. И е възложил на своя заместник Никола Даскалов да реши този въпрос. Ще отворя скоба и ще кажа, че подписи под документи са слагани от трима министри - Мутафчиев, Луждев и Сталийски. Сумата е набъбнала много и решението на Сталийски е било правилно. Разбира се, има намеса и тогавашният началник на Генералния щаб ген. полк. Радню Минчев. Това е цялата история и не бива да се хвърлят злобно упреци към Никола Даскалов. Той постъпи, струва ми се, много честно. Аз бях повикан в Министерство на отбраната. Искаше се съвет от мене и аз казах, че трябва да се направи някаква комисия или комисии, за да могат учените да си кажат мнението по целия този въпрос. Той ме попита съгласен ли съм да оглавя един научен екип. С него набелязахме учените. Да ме простят господата от Асоциация "Феномени", но сега вече науката се намесваше, а не "феномените". Затова, защото "Феномени" през цялото време са били инициатори на тази работа. И съгласете се, когато се кани арбитър в лицето на науката, не е необходимо замесеното лице да си дава мнението. Мое беше желанието да се създаде и психиатрична комисия, защото искахме да разберем състоянието на контактьорката, за която ставаше дума. Оказа се, че тя е чудесен човек, напълно нормален, както казаха нашите учени. И с това се приключи работата на тази комисия. Искам да ви кажа обаче, че без да знам, съм бил замесен в проблема "Царичина" година и нещо преди това. Веднъж в моя кабинет в Националния археологически музей дойде генерал Динев. Заяви ми, че е представител на МО и ме попита мога ли да дам консултация върху останки от писменост, която ще ми покаже. Предварително ме помоли да дам дума, че няма да казвам никъде за нашите разговори, тъй като това е държавна тайна. Аз дадох дума и я спазих две години. Публично не съм се изказвал никъде по тези въпроси. След тази уговорка той ми показа 30 - 40 листа с особени знаци, които нарече "писменост" и които действително наподобяваха писменост. Погледнах ги и веднага (познавам почти всички писмености на Земята, без да мога да ги чета, разбира се) определих, че има влияние на Египет, на египетската писменост, има някакви клинописни текстове, има нещо подобно на шумерско писмо, има също така нещо подобно на японски и китайски йероглифи. Това, което беше интересно, е, че между текстовете имаше рисунки, които бяха изключително с египетски сюжети. Това бяха сфинксове, пирамиди, човешки фигури със слънчев диск около главата си и т. н. Разбира се, аз попитах откъде са тези писмена. Генерал Динев каза: "Това е въпрос, на който няма да отговоря!" Аз съм дал все пак думата, решил съм да помогна и не разпитвах по-нататък. Но видях, че това са ксерокопия от някаква тетрадка и попитах: "Това нещо върху камък ли е било, за да се препише? Папирус, пергамент?" Гой отговори, че и това не може да каже. И ми ги остави за известно време. Аз ги разгледах внимателно и като разбрах, че не мога да кажа нищо съществено, отидох при мои колеги, които се занимават с Египет, с хетите и други писмености. Техните оценки бяха доста скептични. Смятаха, че това е фалшификация. Тогава казах на генерал Динев да се обърне към чужбина. Той отвърна категорично: "Не, информацията, която се съдържа в тези писмена, е толкова важна за нас, че ние не бива да я предоставяме в чужди ръце!" Аз още нищо не знаех. Не знаех, че тези текстове се отнасят за някаква "Царичинска дупка", за някакъв "Царичински феномен". Изглежда обаче, че генерал Динев се е вслушал в моите думи. Той е изпратил копията в чужбина за мнение и е получил някои отговори, за които аз разбрах по-късно. От този момент генерал Динев повече не ме посети. Тогава не ме е занимавал въпросът защо той се обърна точно към мен. Но по-късно научих, че с появата на тези писмена е станал въпрос за тяхното разчитане. И "онези" - "Висшият дух", или "Те", както ги наричаха военните, са казали: "В Националния археологически музей срещу американското посолство има лице на име Димитър, което може да ви помогне." Това лице се оказах аз, тъй като друг Димитър нямаше. В този смисъл смятам да ме уважавате и от тази гледна точка, че съм посочен "свише" да участвам в тази история. Не знам обаче доколко съм отговорил на очакванията на "извънземните" "РОРО" и други подобни. По-късно ми бяха показани някои отговори на чужди учени за "писмеността". Голяма част от тях (посочени са 10 - 12 души) са казали: "Тези неща не ни интересуват, нямаме мнение по тях, те не са сериозни!" Трябва да ви кажа, че хората са се отнесли с внимание така, като ние се занимавахме с тях. Искам да ви кажа, че независимо че не разбирах тази писменост, започнах да разглеждам отделните "букви", "думи" и т. н., да определям тяхната повторяемост, така са анализирали и чуждите учени. И ето например д-р Хабс казва, че това не е древно писмо. Много сполучлива имитация на китайско, малоазийско, индийско и арабско, египетско писмо. Той също е видял това, което и аз със своята неподготвеност съм видял - нямаме работа с една писменост, а с много писмености. Сещате се, че понятието "писменост" слагам в кавички. Професор Исак Фихтман от Израел смята, че това е информация, която е шифрована, че това биха могли да бъдат писмена на папируси, преписани може би, но и той не е казал нищо определено. Няма да споменавам нататък имената на още 6-7 човека, но трябва да се има предвид, че те ги оприличават с китайски, с хетски, с някакви внушения на друг човек. Стига се чак до предположението за писмени знаци от Централна Америка. Всичко това постави отново въпроса пред нашата комисия, създадена от М(), заедно със загадката на "Царичинската дупка". Сега ще прескоча въпроса за Царичина и ще премина към третия въпрос, по който обещах да говоря - за контактьорите. Известно е, че не е била една контактьорка - били са две. Но Стамен Стаменов трябваше да каже честно, че едната контактьорка била отстранена не "по хоризонтала". Какви са тези "хоризонтали"? Самоубила се е, кажете! Защо се е самоубила, това е друг въпрос. Контактьорката Наплатанова е завела военните в с. Царичина. Но още преди това за с. Царичина те са били известени от г-н Кекеменов. На него ще се спра по-късно. След смъртта на Нанлатанова остава Логинова, от която са и въпросните "писмена". В края на нашите изследвания комисията помоли да се срещнем с нея. Бяхме предупредени, че трябва да бъдем много внимателни, че при срещата с нея трябва да не я преуморяваме много. И което е много важно, че, ако ние задаваме "някакви по-такива въпроси", на нас "отгоре" могат да ни кажат: "На тези въпроси няма да отговорим!" А щом в един разговор с някого, независимо кой е той, те спират или не ти отговарят на въпросите, значи разговорът не е полезен. Ние се срещнахме с нея. Тя е много симпатичен човек и според мен никак не е слабичка за разговор. Приемаше въпросите и отговаряше спокойно. Това, което ми направи впечатление, беше, че когато я питахме за тези "писмени знаци", тя каза: "Аз ги пиша, след като "отгоре" ми съобщят информацията. Аз не знам какво пиша. Даже не знам какъв въпрос задавам. Чрез мене вашият въпрос се задава на "тях" и после от вашите разговори разбира за какво става дума." Т. е. тя е механичен контактьор. Според нейните думи, разбира се. Но във връзка с "писмената" ние й зададохме няколко въпроса. Попитахме я дали тя, завършила техникум по керамика и стъкло, е учила за древни писмености и древно изкуство най-вече във връзка с рисунките. Най-напред тя отрече. Малко бързо отрече. Но после се разбра, че е имало такива лекции. Което доведе до мисълта, че тя, много интелигентна за своето образование, с много активен ум, е могла да създаде тези неща, без да й се внушава отвън. Веднага искам да кажа, че аз не обвинявам контактьорката в измислица, във фалшификация или в подвеждане. Вероятно това нещо се появява у нея по някакъв начин, но нека го обяснят онези, които се занимават с тези проблеми. Ние й зададохме няколко въпроса, които бяха много важни, за да се разбере как действа тя. И тъй като не искам да бъда голословен, ще посоча един от въпросите, който зададохме във връзка с цар Самуил. Той не беше случаен въпрос, тъй като трябваше да узнаем какво се е търсило в с.Царичина. В с.Царичина са издирвали най-напред златно съкровище. Една типично иманярска история. След това се оказва, че там има някакви писмена. Идеите се изменят, докато се стигне до това, че там ще се намерят останки на първия човек на Земята. И тъй като няма да бъде Адам, разбира се, това ще е някакъв космически пришълец. Защо смятаме така? Затова, защото първата информация на Кекеменов, от която започва цялата бъркотия, е такава, каквато полк. Кънев е описал много точно в своята книга: "Той (Кекеменов - бел. ред.) каза, че знае къде се намира това място. Попитахме го може ли да го посочи. - Мога, разбира се - отговори с готовност той. Митко, ти какво сънува в петък срещу събота? -попита го Димитър Сираков. При този въпрос Кекеменов се смути, но Сираков му помогна. - Адаш, ти беше в стаята, нали? - Да - отговори той. - И кои бяха в стаята? - отново попита Сираков. - Вазов, Раковски, Левски и Ботев ли бяха? - Да - отговори запитаният. - И какво ти казаха те? - Раковски сложи ръка на рамото ми и каза: "Димитре, българино, поведи българите" - отговори Кекеменов. Тогава Сираков каза, че и той е сънувал същия сън." Много язвително ще бъде, но ще кажа, че учени и министерство да се подведат по такава работа е не само неправилно, но и осъдително. Затова, защото по този начин се достига до тази злополучна "Дупка". И така, стигаме до нея. След като се създадоха комисиите, на всяка от тях бяха възложени конкретни задачи според научната квалификация. Въпросът беше много елементарен. Трябваше да отидем там и да видим какво представлява тази галерия, този проход, за който ни говореха, че е много интересен, добре оформен, вътре в него има знаци, градежи, преградни стени и т. н. Трябваше да установим има ли наистина изкуствени образувания или това не е така. А втората задача беше нашите колеги геолозите и геофизиците да определят техния вид. Има ли също така някакъв радиационен фон и други явления, които могат да доведат до определени разсъждения. Отнесохме се напълно сериозно и напълно внимателно, прониквайки в тази "база", която беше отцепена като на война и в която работеха само офицери от капитан нагоре.Тази дейност извършихме напълно професионално. Огледахме местността наоколо и не установихме никакви човешки следи. Изследвахме отвора на дупката. Това беше кладенец, дълбок 5 - 6 м, след което тунелът продължаваше с всевъзможни криволици надолу. Промените в неговите посоки бяха определяни от контактьорката. Много внимателно огледахме почвата около "Дупката". Оказа се, че отгоре има хумусен слой около 0,1 м до 1 м, образуван от разлагането на червеникава и зеленикава скала. Така се е получил много интересен цвят на почвата, в която нямаше абсолютно никакви следи от човешка дейност. Подчертавам - никакви следи от каквото и да било общество, като се започне от праисторическата епоха и се стигне до наши дни. Военните прокоповат галерията на ръка по изключително примитивен начин надолу, но и в нея няма никакви следи от друга човешка дейност. На дълбочина 5 - 6 м се появяват (геолозите могат по-точно да кажат) наклонени пластове, при които, след като се отдели натрупаната маса, се получава много гладък таван. Това именно е заблудило нашите копачи да повярват, че вървят по галерия. Никъде не се откриха следи от рисунки. Никъде не се откриха следи от хоросан. Налице бяха наслаги от соли върху камъните. Никъде не се откриха зидове. И, разбира се, нашият извод беше, че на това място следи от съзнателна дейност няма. Така и заявихме: от съзнателна човешка дейност. И представете си, при определението "от човешка дейност" един от участниците каза: "Ето, щом няма следи от човешка дейност, значи тук са се намесили извънземните сили." Да, но този аргумент е такъв, че ако аз изляза и направя една дупка пред НДК и не намеря следи от човека, бих могъл спокойно да твърдя: тука има космически пришълци. На няколко пъти ни убеждават, че в с. Царичина има някакви паранормални явления. Не се наемам да казвам има ли - няма ли. Появявали са се някакви светлинни обекти. Възможно е, но аз си задавам въпроса, каква е връзката между прокопаната дупка и тези явления, които все пак трябва да бъдат обяснени. Ако бъдат обяснени с някакви космически пришълци - нека така да бъде -но трябва да се докаже връзката между тази "дупка", "съкровището", "писмената", "първия човек" и тези "пришълци". Връщам се към екстрасенската, която направлявала действията на прокопаващите "Дупката". На въпроса за цар Самуил ни беше отговорено извънредно интелигентно и хитро. Ние попитахме какво е станало с цар Самуил след битката при р.Сперхей, при която Самуил е разбит, ранен и синът му също е ранен. На нас ни се отговори с явно познаване на историята, че той се е скрил някъде, обмислил е какво да прави за бъдеще. Тогава от наша страна последва много особен въпрос: "След като вие така обичате човечеството, след като знаете, че в 2000-та година то ще загине, защо ни поставяте такива тежки условия? Първо, да търсим някакви писмена, без да знаем къде. Ние може да не ги намерим. Ако не ги намерим, загиваме в 2000-та година. Но да речем, че ги намерим. Ние трябва да разчетем тези трудни писмена. Ако не ги разчетем, пак ще загинем. Защо, попитахме ние, не ни кажете направо, защо не ни помогнете?" Отговорът беше изумяващ. "Те" казаха: "Ние направихме каквото трябваше и каквото беше възможно. Сега остава и вие да се потрудите!" Е, съгласете се, че на такъв отговор продължението е единствено следното - копайте "Дупката", докато стигнете до Америка! Бях много впечатлен от доклада на геолозите и геофизиците, които споменаха, че на около 10 м, ако е продължило разкопаването, щяло да се стигне до подземна река, където всички наши уважавани и любими офицери щяха да се издавят. Ето защо в единственото си публично изявление, като изключим тази конференция, на един малко провокативен въпрос на журналиста какво може да се направи с тази "Дупка", казах: "Ако се докаже от специалисти, че тази "Дупка" е удобна за отглеждане на гъби, нека бъде използвана за тази цел."
Божидар Димитров ИМАНЯРСТВОТО - МИТОВЕ И РЕАЛНОСТИ
Темата би била по-подходяща за един чисто исторически или археологически симпозиум, но аз не случайно обявих точно тази тема, когато организаторът г-н Кънев ме покани да участвам на тази конференция. Защото след участието ми в комисията за мен феномен "Царичина" няма. За пореден път в 23-годишната си кариера на археолог и историк се сблъсках с феномена "иманяр-ство". Вие всички чухте от предшестващите, че цялата тази история е започнала като една типична иманярска история. А всичко последвало според мен (ангажирам само себе си) е опит да се спасяват кожите пагоните и фуражките. След като са разбрали, че съкровище няма, и че няма да се работи по формулата "победителите не ги съдят". Тогава е започнало да се мисли какво да се прави. И някой, който е чел "Една одисея в космоса през 2001 година" на Артър Кларк, е инвентирал цялата тази история, при това без да проявява особено въображение. Не е сменена дори формата на претъпканата с технологична информация пирамида. Да, да! Тези от вас, които са чели "Една одисея в космоса през 2001 година" или са гледали филма, ще видят, че цялата царичинска история след съкровището на цар Самуил е всъщност преписана от там. При това без особено въображение, както ви казах. Разбирам хората, симпатични са, но е трябвало да се спасяват и се е наложило да измислят нещо, което е по-близко до армията, нещо, което е трудно доказуемо и трудно може да се отхвърли. По този начин са се оправдавали разходите, надявайки се, може би, че иманярската история ще се забрави. А историята действително е иманярска. Първите контакьтори и екстрасенси са съобщили, че на това място има съкровище на цар Самуил. И се вдига офицерското войнство и започва да копае. Това, което ви казах, не се случва за първи път в България. Иманярството е нещо много широко разпространено още от античността та до наши дни. В него отчетливо се очертават два периода. Единият, т. нар. романтичен период, а другият, който е само от 10 - 15 години, бих го нарекъл промишлено-технологичен. При промишлено-технологичния подход иманярите не се движат по легенди, предания и късове стари карти, а за съжаление по нашите археологически карти, които висят в експозицията на всеки музей. От тях могат да научат много добре къде има стари селища, стари могили. След това въоръжени с най-модерна техника отиват направо на мястото, съсипват го в някоя безлунна нощ, извличат каквото могат и си печелят пари. Романтичният период обаче е по-дълъг. Започва през античността и продължава до времето преди 10 - 15 години. И сега има рецидиви. Случаят в с. Царичина е един от тях. Романтичният подход се движи по няколко типични легенди, разпространени из цяла България. Търсят се обикновено съкровищата на последните царе на двете български царства, когато става дума за средновековни съкровища. При 70 процента от случаите се търси съкровището на цар Иван Шишман. Няма място в България, където да не ви разкажат, че тука някъде - в тази пещера или под оня дъб, е заровено съкровището на цар Иван Шишман преди последния бой с турците. Иван Шишман между другото никога не е воювал с турците, едно сражение не им е дал. Това е историческата истина. При 30 процента от случаите се търси съкровището на цар Самуил. Малко хора в България знаят, че в определен период от неговото царуване България по територия е по-голяма дори от времето на цар Иван Асен и от времето на цар Симеон. Това е периодът след битката при Ихтиман от 986 г. до 1001 г. Тогава България е най-голяма по територия през цялата своя история. От по-късните времена се търсят съкровищата на поп Мартин и хайдут Вълчан. Тези легенди също са разпространени из цяла България. Аз имах дори един куриозен случай, когато в един чисто турски район в Източните Родопи, където в радиус от 50 км нямаше българско селище, турците ми показаха една дупка, която беше тракийска скална гробница. Казаха ми, че това е скривалището на поп Мартин. Той го изкопал и е скрил своето голямо съкровище. Аз ги попитах: след като поп Мартин е бил хайдутин, как е действал в един чисто турски район. Той би трябвало да има ятаци, би трябвало да има верни хора по селата наоколо. "Абе, то е от времето, ми отговориха, когато не бяхме турци-". Така поне признаха, че е имало време, когато не са били турци. Тези легенди са скарани с историческата истина. Първо, ако вземем под внимание количеството злато, което се крие. Златото никога не е по-малко от няколко тона, а в някои случаи достига колосални количества: 80, 200, 300 тона. Трябва да ви кажа, че никога в историята на българските земи не е могло да се акумулира на едно място - такива са условията - повече от двайсетина килограма злато. Просто в обществено-икономическите формации по нашите земи добитото злато, коетое много малко, се е насичало на пари, а парите имат свойството да се дисперсират. Точно царете и императорите са имали най-малко злато. Те постоянно са имали нужда от злато, за да насичат пари и да плащат на администрацията и войската. И много често дори са прибягвали до изземване на църковното злато. Но и парите нямат свойството да се събират по много на едно място. И за пример мога да ви кажа, че за 113 години, откакто се регистрират всички монетни находища в България, най-голямото намерено съкровище е от 800 златни монети. Сега има едно от 1100 монети, намерено от иманяр, намиращ се под следствие в момента. 1100 златни монети с тегло не повече от 4 - 5 кг. Просто в тази епоха няма лице, което да може да натрупа повече злато. Второ, легендите жестоко се разминават с всички исторически извори по отношение на самите царе, или поп Мартин и Вълчан, които наистина са исторически лица. Но просто няма район, където да не чуете за тях. Помислете си само защо цар Самуил трябва да заравя съкровището си в с. Царичина, ако въобще е имал такова съкровище. А между другото, все нещо му е останало накрая. Защото византийските автори, когато говорят за превземането на Охрид казват, че Василий намерил там известно количество злато в пари и го раздал на войниците. Очевидно са били много малко и е смятал, че вместо да ги прибере в императорската хазна е по-добре да раздаде на войниците по 1 - 2 перпера. Защо именно в с. Царичина в някакви тайнствени дупки? Това се прави само когато владетелят е поставен натясно. Но Самуил е поставен натясно долу в Македония, а не тук в София. София е превзета много по-рано от падането на България под византийска власт през 1018 г. Това се неща, скарани с всяка логика. И третото. Вероятно, когато е започнала иманярската епопея в с. Царичина, след това е трябвало да снаждат конците и да се чудят как да се измъкват от неудобната ситуация. Вероятно се чудите как може една важна държавна институция, такива важни хора да се занимават с иманярство. Трябва да ви кажа, че въз основа на моя 23-годишен опит и това, което съм чувал от мои по-възрастни колеги, мога да ви разкажа поне десетина истории за иманярство, с което са се занимавали важни държавни институции. Някои от тях са смешни. Други обаче -много сериозни. Пак са се харчили луди пари, за да се гони Михаля. Напоследък нашумя историята със Змей кале в Русенско, една малка византийска крепост. Там се търсеше съкровището на Вълчан войвода - 80 тона злато. Ни по-малко, ни повече. Подобна история имах в зората на кариерата си в гр. Хасково, където местните висши органи се обърнаха към нашия музей даим изпратим археолози (но, обаждайки ни се, те все пак се мъчеха да спазят закона), за да намерят съкровището на крал Вълкашин, загинал в битката при Черномен, край Марица, през 1371 г. А най-куриозната и смешна история се случи в моя роден град Созопол, в който има един стар римски тунел. Това е един най-обикновен римски колектор за отходните води. Има го във всички римски градове от Гибралтар до Ефрат. Знаете, че Рим унифицира културата в цялата империя по едно време. Легендата в Созопол беше, че в този тунел има голямо съкровище, заровено при падането на България под властта на турците. Един местен писател при едно ешмедеме в една от Созополските правителствени резиденции я разказа на един член от Политбюро, прочут повече с ловджийските си подвизи. Човекът го изслушва и му задава съвсем логичния въпрос: добре, защо не сте го извадили досега, след като знаете къде е входът на тунела? Писателят е смазан от този логичен въпрос и първото, което измисля, е да каже, че там има газ гризу. Защо точно газ гризу един Господ знае. Човекът от Политбюро казва: добре, и повече не казва нищо. Ешмедемето свършва, писателят се прибира да си ляга и в 4,00 ч сутринта е събуден от мощен рев на автомобилна колона. Подава си главата и вижда члена на Политбюро и целия спасителен миньорски екип от близките мини "Росен". Пет - шест коли със съответната апаратура и уреди, т. е. хора, за които газ гризу е нищо работа. Писателят се измушил през един заден вход и след това три дни се крил, защото членът на Политбюро се разхождал със запънат пистолет из Созопол и питал за писателя. Т. е. това, което са направили военните в с. Царичина, не е безпрецедентно. Това е ставало и преди 9 септември и след 9 септември. Наскоро в Троян ми разказаха, че там през средата на 30-те години се основало съвсем официално иманярско дружество с членове около 600 човека и с почетен член цар Борис III. Във феномена "Царичина" няма нищо паранормално. Има огромно желание да се намери съкровище, може би с искреното намерение да се помогне на България в този труден момент. Цялата логика на всичко, което са съобщавали екстрасенсите, целият анализ, който са правили след това военните, си е една чисто иманярска история. След това според мене е трябвало да се спасяват. И най-интелигентният от тях, който е чел Артър Кларк, "Една одисея в космоса през 2001 година", им я е разказал. И са тръгнали по нея. Нищо чудно и да са си вярвали. Защото Само един я е чел. Този, който я е разказал. Не мисля, че в царичинския случай има паранормални явления. Благодаря ви за вниманието!
Асен Викторов НЯКОИ РЕЗУЛТАТИ ОТ КОМПЛЕКСНИТЕ ГЕОЛОГО-ГЕОфИЗИЧЕСКИ РАБОТИ НА ОБЕКТ "ЦАРИЧИНА
Уважаеми дами и господа, Преди да представим на вашето внимание резултатите от извършените комплексни геолого-геофизични работи в района на "Царичинската дупка", искаме да благодарим на организаторите на тази конференция за поканата им да участвуваме в нея и то не само като слушатели, но и като докладчици. Благодарим на господата за докладите и изказванията, направени досега, както и на тези, които ще направят това до края на конференцията, защото във всички доклади и изказвания може да се открият повече или по-малко факти, мисли, идеи, изводи, преценки и препоръки, които в една или друга степен ще подпомогнат работите по изследване на проблемите на психотроничните явления, НЛО, респективно Царичина, доколкото може да се приеме съгласно изказаните тук мнения съществуването на някаква връзка между тях. Искаме също така да отдадем дължимото на полк. Кънев за неговата книга "Феноменът Царичина", единственият подробен труд, публикуван от човек, пряк участник в решенията и работите на обекта Царичина от неговото начало до неговия относителен край. Изказваме благодарност и на средствата за масова информация, които заляха нашата общественост с факти, хипотези, бивалици и небивалици както за НЛО /UFO/, така и за Царичинската дупка, с което допринесоха за изясняване, замъгляване, и поддържане на интереса към тях. Желаейки да ви помогнем за обективна оценка на резултатите, които ще изложим пред вас, а така също и за да избегнем някои от вашите въпроси, ще си позволим да представим накратко фирмите и колектива, участвували в полевите работи и обработката на резултатите, предмет на които е този доклад. "Геология и геофизика" АД с управител к.г.м.н. инж. Хр.Рязков, Еф "АС - ГЕОИНЖЕНЕРИНГ" с президент инж. Ас.Викторов. Геолог Илия Стоянов - стаж 28 г., работил в геоложкото картиране и търсене на полезни изкопаеми в страната и чужбина. Инж.геолог-геофизик Ненко Соколов - стаж 25 г., работил е за търсене на рудни и нерудни полезни изкопаеми, в последните години работи в областта на инженерната геология и хидрогеологията. Инж. геофизик Иван Миков - стаж 7 г., работи основно в областта на инженерната геология и хидрогеологията, занимава се с компютърна обработка и интерпретация на геофизичните данни. Всички те възприемат повече или по-малко тезите за НЛО /UFO/, психотронните явления, посещението на Земята от извънземни цивилизации. Инж.геолог-геофизик Асен Викторов - стаж 25 г. в България и в чужбина, с радиестезия се занимава от 1968 г., с иманяри от 1970 г. Защитава тезите за съществуването на НЛО /UFO/ и че Земята е посещавана от извънземни цивилизации, член на Асоциацията на древните космонавти със седалище в Швейцария. Инж.геоф.Владимир Попов - стаж 17 г., работи в областта на ядрената геофизика. Инж. Илия Панев - стаж 32 г., конструктор на електронна геофизична апаратура. В резултат на подписан договор с БНТ споменатите по-горе фирми проведоха в района на Царичинската дупка комплексни геолого-геофизични проучвания с цел изясняване на геоложкия строеж и характера на някои геофизични полета с методика и техника на ниво съответстващо на нивото на съвременната геоложка и геофизична наука в България, което ниво е съизмеримо със световното. В геологията преди задаването на скъпоструващи сондажни или минни работи се провеждат задължително бързи и евтини геоложки, геофизични или други работи с цел за следващите работи да разполагаме с максимална информация за очаквания резултат и те да се зададат на най-перспективните места. Работите на военните в Царичина са крещящ пример за неспазването на това правило било поради непознаването му или умишленото му неспазване с всички произтичащи от това последици. Резултати от комплексните геолого-геофизични работи в района на "Галерия "Царичина" - Махала Сивил. През месеците октомври и ноември на 1993 г. в района на Царичина бяха проведени комплексни геолого-геофизични работи с цел изясняването на геоложкия строеж и характера на някои геофизични полета. Резултатите от тези работи трябваше да отговорят на въпроса дали в споменатия район те биха се интерпретирали достатъчно уверено и точно съгласно съвременните схващания на геолого-геофизичната наука, или за тяхното обяснение трябваше да се търсят следите на извънземни цивилизации, посещавали нашата планета и по-специално района на Царичина. На площ от 30 000 м2 (планшет с размери 300 м х 100 м) с център "Царичина дупка" - мястото ни бе показано от местни хора и от екипа на телевизията, бе положена тахиметрична земемерна мрежа (Прл. 1).
Разстоянието между профилите и ориентацията им бе съобразена със съществуващите постройки от битов, селскостопански, промишлен и обществен характер. Разстоянието между точките на измерване по профилите бе 10 м като в местата на детайлизация достига до 2 м. Геоложкото картиране беше извършено съгласно възприетата методика за работа в райони изградени от утаечни скали. От геофизичните методи бяха приложени следните: 1.Методът на естественото електрично поле в модификация потенциал; 2.Комбинирано профилиране с размер на установката АО - 75 м и МН - 20 м; 3.Срединни градиенти с размер на установката АВ - 100 м, МН - 4 м и стъпка 2 м. С този метод като детайлизационен са измерени 3 профила всеки с дължина от по 30 м; 4.Магнитопроучване - измерена големината на тоталния вектор на земното магнитно поле; 5.Радиометрия; 6.Меркурометрия; 7.Спектрометрия. С последните два метода са извършени измервания в отделни точки. Апаратурата, с която бяха извършени измерванията, е следната: За електропроучвателните методи - Е-4 и ПТА-1. За спектрометрията - полеви гама спектрометър, 4-ри канален ПС -4. Тези апаратури са произведени в "Геология и геофизика" АД. За радиометрията - СРП-68-01. За меркурометрията - прибор съветско производство. За магнетометрията - МП-2 Сцинтрекс. Полевите работи са извършени съгласно действащите в момента изисквания, грешката при измерванията е в рамките на допустимата. Не смятаме да обременяваме аудиторията с повече технически данни и други специфични подробности; ако някой от вас прояви интерес, в процеса на отговори на въпроси или в почивката ще получи интересуващата го информация. Геоложка характеристика на района Районът на Царичина се намира в южните отдели на централната част на Свогенската антиклинала. Последната представлява голяма, позитивна, високоиздигната и високо еродирана структура, простираща се малко източно от прохода Витиня до западната ни граница. Благодарение на това централните части на структурата са силно еродирани и там се разкриват едни от най-старите скали в западния Балкан с възраст силур, девон и карбон (палеозой - 300 - 450 милиона години), изграждащи ядката и по-младите мезозойски, триаски и юрски, оформящи южното бедро на Свогенската антиклинала. При своето многократно и интензивно издигане скалите са променили много пъти своето първоначално положение, при което оформят редица по-малки гънкови структури, запазващи в общи линии посоката на пластовете почти изток-запад до югоизток-северозапад и с наклон 30 - 65 градуса, рядко до по-стръмен на север и юг. При своето издигане скалните комплекси от структурата са пред-вижени и навлечени на различно разстояние в северна посока. При тези движения естествено са формирани и многобройни разломи, по които скалите са интензивно натрошени, смлени и огънати. Дебелината на тези зони е от няколко метра до няколко десетки метра. Впоследствие по по-голяма част от тези разломи благодарение на отслабените физико-механични свойства на скалите последните гли-нясват и по-бързо се отнасят от ерозията, поради което оформят негативни геоморфоложки форми в релефа - седла, прагове, речни долини. Посоката на тези разломи е преобладаващо изток-югоизток - запад-северозапад. С подчинено значение са север-южните и севе-роизток-югозападните нарушения. По тях стават значителни предвижвания както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Както се вижда от показаните схеми и карти, тези нарушения не са чужди и на района Царичина. От по-старите към по-младите скалните формации в района на Царичина са следните. Силурските и девонски скали (450 - 650 милиона години) оформят няколко блока, високо издигнати и дезинтегрирани. Представени са от пясъчници, аргилити, алевролити и лидити с посока на пластовете изток, североизток-запад, югозапад с наклон на север и юг 25 - 50 градуса. Горно карбонските скали (300 - 350 млн. години) са част от големия Свогенски въглищен басейн, който в северна и източна посока изгражда големи площи. Голямото скално разнообразие е позволило горно карбонските скали да се поделят на 6 литостратиграфски единици, които залягат в подвъглищно, междувъглищно и надвъг-лищмо положение. Въглищата в тях са антрацитни. Общият цвят на скалите е тъмен, което свидетелствува за възстановителна обстановка при образуването им. При Махала Сивил се разполагат северно от изкопа и по описанията в книгата "феномена Царичина" вероятно не са достигнати; Мезозойските скали (триас и юра - 130 - 240 млн. години) изграждат южните и югозападни части на структурата в района на с. Градец и североизточно от него. Долнотриаските (бунтзанщайн) скали изграждат южните части на Махала Сивил и са били обект на изкопните работи. В основата са представени от конгломерати и брекчоконгломерати с дебелина до 30 метра. Поради това, че долната граница с горнокарбонските скали е разломна, на много места те липсват. Спойката им е песъчлива, до глинесто песъчлива, запълващ порите тип с червен цвят. Късовете са от кварц, кварцити, лидити, алевролити и аргилити. Главната част на триаския разрез е изграден от пясъчници, те са средно до едро зърнести, частично кварцитизувани, много здрави и плътни, червени, по-рядко розови и белезникави, изградени са предим-но от кварц с едрина на зърната 0,3-1-2 мм. Сортировка не се наблюдава. Освен кварца, присъстват и фелдшпати, мусковит, биотит, хлорит в много подчинено количество, спойката е песъчлива, частично глинесто-песъчлива, контактен до запълващ порите тип, в количество 5-10%. В по-грубите пясъчници се наблюдава коса слоистост. Незакономерно и рядко сред пясъчниците се срещат алевролитови прослойки с дебелина 3-10 см. Преобладаващо техният цвят е по-тъмен, достигащ до сивовиолетов. Наслояването в пясъчниците е добре представено с дебелина на пластовете 10 - 30 см, по-рядко до 100 см. Червеният цвят, достигащ в отделни части до червено виолетов се предопределя от железни хидроокиси и определя континенталната, окислителна обстановка при тяхното образуване. От подобни скали са изградени големи площи в Западния Балкан (Белоградчишките скали, Искърския пролом), Тетевенско, Лозенска планина и другаде и те не са изключение, а закономерност за тази формация. Триаските скали в Махала Сивил, където са били изкопните работи, са преобладаващо червено-розови пясъчници, покрити почти повсеместно от елувиално-делувиална покривка, което затруднява непосредственото им наблюдение на повърхността. На около стотина метра в северозападна и северна посока те са натрошени по разломи със североизточна и северозападна посока (Прилож. № 2). Пластовете в триаските пясъчници в района на Махала Сивил имат простиране на югоизток-северозапад и наклон 30-40 градуса на югозапад. Пясъчниците завършват с 20-30 м редуване на пясъчници, песъчливи варовици, глинести варовици и алевролити, което говори за наличие вече на морски режим на седиментация. Долно-среднотриаските варовици и доломити изграждат площта североизточно от с. Градец. От горноюрски, предимно варовици е изграден районът на с. Градец и югоизточно от него. Целият район е почти повсеместно покрит от съвременни елуви-ално и елувиално-делувиални образувания и почвен слой с различна дебелина, което затруднява непосредственото наблюдение на коренните скали. Геофизична характеристика на района В регионален план (магнитна карта М 1 : 100 000 на ЗЕТ съставящата) на геомагнитното поле село Царичина е разположено в минимум със стойности от 100 до - 300 нанотесли. Този минимум продължава и в югозападна посока до Западно Средногорската неоинтрузивна зона. Геомагнитният минимум е обусловен от разпространението на немагнитни седиментни скали в района с карбонска и триаска възраст. Маркирани са и разломи с характерната за района посоки. В регионален план (гравиметрична карта М 1 : 500 000) село Царичина попада в преходна зона между два добре, изразени гравитационни минимума, от които южният е по-дълбок. Относителните максимуми отъждествяваме с разпространението на карбонати скали. Регистрират се аналогични но посока тектонски нарушения. В изследвания участък около "Галерията" геомагнитното поле (делта Т) варира от около - 50 НТ до около - 400 НТ. Най-ниските стойности се наблюдават в северозападната част на участъка, където е и най-големият градиент на полето. Рязката градиентна промяна на геомагнитното поле я свързваме с наличието па тектонски нарушения между карбонските и триаските скали. На прилож. 3 са показани няколко разлома, като част от тях се демонстрират много добре и на обемния модел на магнитното поле - прилож. № 4. Най-добре изявени са тектонските нарушения с изток-западна, северозапад-югоизточна и североизток-югозападна посоки. Аналогични разломи са отразени на геоложката карта и на картата на естественото електрично поле. Относително спокойно, без изразени градиенти и със стойности около 0 - 100 НТ е магнитното поле в южната част на площта, както и един малък участък в североизточната част. Тези участъци в площта отъждествяваме с разпространението на карбонските скали в североизточната част и карбонатите в южната. Всички скални разновидности в площта като червените триаски пясъчници, карбонати и карбонски материали имат нулева магнитна възприемчивост. По-отрицателното и градиентно магнитно поле всред триаските материали са отражение на тектониката. Галерията попада в пресечната точка на трите системи разломи и е прокарана изцяло в силно тектонизирана зона. Стойностите на естественото електрично поле варират от -40 МВ до +30 МВ (Прилож. 5). Най-отрицателните стойности на полето са измерени главно в източната, централната и северозападна част на изследваната площ. Тези участъци свързваме със силно развита тектоника. В североизточната и южни части на площта стойностите на полето са леко отрицателни с преход към положителни, като в югоизточната част достигат до + 300 МВ. Положителните стойности на полето ги отъждествяваме с разпространението на карбонските и карбонатни материали и липса на тектоника. Най-добро отражение на картата на ест. ел.поле намират разломите със северозападна, североизточна и изток-западна посоки. Тези нарушения съвпадат и с тези регистрирани по магнитопроучването. С методите КП и СГ сме целели да изучим нееднородностите на средата по привидно съпротивление както в дълбочина 40 - 50 м, така и близо до повърхността до 10 - 20 м в околностите на галерията. Измерванията по профил 1 - 1 с всички приложени методи, както и другите детайлизационни профилни линии са представени на прилож. 7. Там е посочен начинът, по който са маркирани разломите по геофизични данни в обсега на галерията, както и на самата галерия в няколко точки. От изследванията с метода КП и характера на получените криви се установява наличието на тектонизирана зона в района на галерията и наклона и на юг. Резултатите от проведената радиометрична снимка позволяват разчленяването на скалните разновидности. С най-ниски стойности се маркират червените пясъчници - до 10 мк р. ч. Общо полето варира от 7 до 16 мк р. ч., което е характерно и нормално за скалните разновидности, от които е изграден районът. Стойностите, измерени по метода на меркурометрията (измерване концентрацията на живачни пари), отговарят на фона за този тип скали. Същото може да се каже и за резултатите от спектрометрията. В заключение като резултат от проведените комплексни геолого-геофизични работи се налагат следните изводи: - в геоложкия строеж на района не се наблюдават отклонения от нормалната геоложка ситуация; - районът е силно тектонизиран; - магнитното, ЕП и радиометрични полета са характерни за този тип геоложки строеж и отговарят на физичните свойства на скалите; - не се наблюдават нехарактерни аномалии или такива, които да се интерпретират като предизвикани от техногенни причинители или да са опасни за здравето на хората и животните в района; - галерията е прокарана в силно тектонизирана зона. Смятаме, че така получените резултати се интерпретират достатъчно уверено и точно съгласно съвременната геоложка и геофизична теории и за тяхното обяснение не трябва да се търси намесата на извънземна цивилизация, посещавала или посещаваща района на село Царичина. Завършвайки, искаме отново да напомним, че при бъдещи работи от подобен характер в началото трябва да е мисълта, а след това действието, защото в противен случай ще изпаднем отново в парадоксална ситуация да вървим "по следите на всемогъщите с кирки и лопати". Благодарим ви за вниманието!
Цветко Кънев ЦАРИЧИНА - ЕНИГМА ИЛИ ДЕЙСТВАЩА РЕАЛНОСТ?
Добре известни са анонсираните от мен елементи на феномена "ЦАРИЧИНА": - контакт с неизвестен партньор (източник на информация), стационарен обект, макар и непризнат от представителите на официалната наука, съпровождаща ни текстова (указателна) информация и рисунки, непозната писменост (в обем от 800 страници) и съпътствуващи дейността ни аномални явления в атмосферата, 15 от които аз съм описал и илюстрирал в записките ми по операция "СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ". Този път ще разгледам въпроса в няколко аспекта: - стационарен обект; - писменост (неоспорими данни, данни, подлежащи на доказване, историческа справка); - анализ на съществуващото явление и свързания с него обект - реалност и уникалност на явлението, обекта и получените текстове и взаимната им връзка; - имат ли научна стойност явлението, обектът и текстовете? Макар и под земята обект № 01 е реалност и то видима, осезаема. Това могат да потвърдят не само хората от военния екип, а и всички, които имаха възможността да се докоснат до него. Още на метър и двайсет - метър и половина под повърхността на земята се разкрива цветен строеж. Преобладаващият цвят е доматено-розовият (на основната маса). Много по-богата е цветовата гама на материята, спойваща отделните градивни елементи. Тук цветовете са: жълто, бяло, червено, сиво, оранжево, черно, кафяво и др. Всички те са много силно изразени и контрастно подредени. Забележителна е източната стена на триъгълния отвор на повърхността, където много ясно личи дъгообразното (а може би спираловидното) подреждане на отделните пластове. Това беше забелязано на 19 ноември миналата година, преди да запълним отвора с камъни и пръст. До този момент тази стена беше облицована с талпи и зебло с цел предотвратяване на евентуално срутване (а такова беше започнало). Пак на тази стена се забелязва и стрелка, оцветена в черно, дълга около метър. Предназначението й не узнахме, но вероятно тя сочи посоката, в която трябва да търсим вход към същността на обекта. На северната стена, но вече на дълбочина пет метра и половина има вградена фигура, наподобяваща човек, но със значително по-големи размери. Тази фигура има тъмновиолетов до вишневочервен цвят (така поне изглежда на електрическо осветление). Пластовете тук са хоризонтални, а цветовата гама е същата. Случайно ли е това или закономерност? Лично аз не бих приел случайността. По-скоро смятам, че това е премислено и много точно изработено творение. Мисля така, защото градивните пластове в дълбочина променят конфигурацията си, но цветовата гама се запазва. И така е до 50 метра дълбочина, дълбочина, до която ние стигнахме. Възможно е тези ми думи да бъдат оспорени, но за това трябва да бъде представена и алтернатива. Засега обаче такава няма, а съдбата на обекта беше решена лекомислено. В интервюто си пред вестник "24 часа" от 18 юни тази година професор Димитър Овчаров представи на вниманието на читателите една страница от писмеността, получена от нашата контактьорка в продължение на няколко месеца. В изложението се чувствува известна несигурност, в смисъл, че това изобщо не е писменост, но ако е такава, то тя не е само една. От това поне според мен трябва да се разбира, че тази писменост е някак си странна, т. е. не са налице особеностите на познатите на науката видове писмености. Така ли е в действителност? Мнението на редица лингвисти е, че в това писмо има знаци, наподобяващи следните писмености: старобългарска, димотика, арабска, индийска, южнокитайска, руническа и др. А какво ни показва страницата, отпечатана в посоченото интервю? В нея има данни, които са неоспорими. Най-напред може да се посочи формата на изписването. Контактьорката е направила това в добре оформен четириъгълник, без да използува за тази цел чертожни принадлежности. Това се вижда много ясно, но не то е най-важното. По-важно е съдържанието на писмото. В края на четвъртия ред се забелязват цифрите - 1, 2, 3, 4 и 5. Прави впечатление, че конфигурацията им е такава, каквато се използува и днес. В последния ред много ясно се разпознават астрологическите знаци на съзвездието РИБИ и на планетите ЮПИТЕР = и НЕПТУН , а първия ред и на съзвездието КОЗИРОГ . Тези знаци са използувани от астролозите и алхимиците през Средновековието. Отпечатаната страница, а и цялата писменост изобилства със знаци, които могат да бъдат оспорени или условно да бъдат приети за верни. В първия ред на тази страница, а и в цялото писмо има стенографски сигли. Известно е обаче, че с тях могат да се изразяват както български думи, така и думи на други езици. При разчитането им обаче те имат различно звучене. Пак в първия ред има знаци, носещи белезите на руническото писмо и може 38 да се приеме, че са такива. В разшифровката на други листове или на част от тях се говори за точни неща. Разчитайки само малка част от писмеността на страница 49, Светлана Нешева говори за саркофаг с размери 30 на 62 см. Забележителното тук не е саркофагът, а наличието на едно от подразделенията на основната единица за дължина - метърът. Тази информация ни казва нещо много важно, но за него ще стане дума малко по-късно. Като разглежда цялата писменост, получена от Ели Логинова, човек логично си задава въпроса - толкова ли универсална подготовка има контактьорката? Отговор на този въпрос ще получим по-късно, а сега нега погледнем в пожълтелите страници на историята. Каква информация ни дава тя? Историята ни казва, че цифрите, наричани арабски, се появяват най-напред в Индия през VIII век от Новата ера. В Европа те се възприемат в периода XII - XVI век. Все в този период най-силно развитие получава алхимията. Използуваните знаци за обозначаване на седемте основни метала са обвързани и с планетите от нашата Слънчева система (Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн). Прави впечатление, че знакът на Нептун не е обвързан с метал. Интересно защо? Историята на стенографията сочи, че тя се появява през четвърти век преди Новата ера. В древния Рим тя е дело на Цицерон, който, за да успява да записва речите на император Тулий Тирон, сам създава стенографски знаци. Впоследствие те се разпространяват в цяла Европа, но за различните страни са различни. Можем да посочим като пример курсивните знаци (курсивната система на Франц Ксавер Габелсбергер от XVIII век). Друга следа ни оставят морските плавания на викингите, извършвани през периода IX - XI век. Някои от тези плавания са ставали по маршрута Балтийско море, до Ладожкото езеро по суша, а оттам по Волга до Каспийско море, чак до градовете от Багдатския халифат. Предполага се, че по пътя си те са спирали и в селищата БОЛГАР и ИТИЛ. Знае се, че БОЛГАР (БУЛГУР) тогава е столица на ВОЛЖСКО-КАМСКА БЪЛГАРИЯ. С основание можем да допуснем възможността, че това е един от пътищата за разпространение на писмеността на Бог ОДИН - РУНИЧЕСКА ПИСМЕНОСТ. Впрочем тези плавания се считат за доказани. Като доказателство ни служат голямото количество сребърни монети от арабски произход, сечени през IX - XI век и намерени на териториите на Швеция, Дания и Норвегия. 1889 година е знаменателна с утвърждаването на метъра като международна измерителна единица, заедно с неговите подразделения. Известно е, че първоначално той е еталон от платина с 10% иридий и се съхранява в специални условия. Чак през 1960 година метърът е дефиниран чрез дължините на вълните от лъчението на Криптон-88. Тази информация ще ни бъде полезна по-късно. На науката е известно, че последният етап на италианския Ренесанс завършва около 1530 година. Знае се още, че за този етап е известно почти всичко за писмеността, науката с нейните • подразделения, културата, обществените отношения и т. н., но нищо, което може да се върже с писмеността, получена (по телепатичен път) от Логинова, не се открива. Развитието на човечеството през XVI - XVII век е отбелязано в историята със силна феодално-католическа реакция. Много светли умове изгарят на кладата на СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ. Нека си спомним, че през този период живеят и творят такива колоритни фигури като ДЖОРДЖАНО БРУНО, ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ и др. Трябва да отбележим още, че Инквизицията осъществява избирателен геноцид. Съди и унищожава всички, които са й неудобни. Независимо от това църквата е имала достатъчно добре подготвени кадри, които са били в състояние да създадат тайна писменост за нуждите на Светата инквизиция. Защо ни е необходима тази историческа справка? Необходима ни е затова, защото това има пряко отношение към писмеността, получена от Елисавета Логинова. Приемането на тази писменост беше осъществено в продължение на няколко месеца и обхваща около 800 страници. Освен това самото приемане беше осъществено в присъствието на военен екип, което го прави уникално. Направената историческа справка ни помага да установим давността на разпознатите и описани по-горе знаци, а именно: Руническите знаци на викингите са създадени преди или най-късно през периода IX - XI век, а нека не забравяме, че в този период те извършват своите морски плавания. Но тук има още нещо, което е много забележително. През IX век братята Кирил и Методий създават славянската писменост. Алхимиците създават своите знаци и работят най-плодотворно през периода - XII - XVI век. Арабските цифри навлизат и се възприемат в Европа пак в този период, но запазват конфигурацията си и до днес. Стенографските знаци (системи) в Европа завършват своето развитие до XVIII век. И най-накрая метърът със своите подразделения се утвърждава през XIX век. Разчетеният от Светлана Нешева текст привлича вниманието със следното: описва се едно събитие, станало преди 2575 години. Споменава се за цивилизация, съществувала преди 8000 години. Но не това е най-важното. По-важното в случая е, че се описва събитие с изразно средство, което се появява преди около 100 години. Налице е огромна пропаст между времето на описаното и осъществяващото се събитие и времето на прочитане на информацията за него, особено свързаното с пренасянето на саркофага. Какво означава това? Това означава, че ни се поднася информация, която е съхранявана много дълго, като при това изнесените данни не са известни на съвременната наука. Това, от една страна. От друга страна, средновековната църква не би могла да създаде такава писменост за нуждите на Светата инквизиция, тъй като понятието сантиметър се появява на бял свят най-малко три века по-късно. За да стигне до нас това сведение, се извършва целенасочено дейност с нашия военен екип и то защо? За да ни бъде предадена неразбираема, сиреч ненужна информация... Ако съдим със земната логика и мерим с нашите аршини и ако приемем, че "партньорите" на нашия - военния екип, работят със същите стандарти, то този процес наистина изглежда безсмислен, необясним или случаен. Но не е така. Цялата ни двегодишна работа показва, че този процес е грижливо подготвен и абсолютно точно проведен. При такова стечение на обстоятелствата съвсем логично възниква въпросът: Щом като всичко е подготвено и проведено толкова стриктно, защо информацията се подава под формата на непозната писменост, а не, да речем, на съвременен български език, на старобългарски или на който и да е от съвременните земни езици? Разсъжденията в този аспект вървят най-малкото в две посоки. Първо, запазване на всичко това в тайна. В предговора на "Феноменът "Царичина" аз анонсирам, че ние изпълнявахме добросъвестно това изискване. Да, но тайна не може да се пази вечно. Тя се съхранява до определен момент. И ако в случая се пледира за запазване на абсолютна тайна, то добре известно е, че това най-лесно може да стане, като информацията (в случая писмеността) изобщо не се предава. Това би бил най-сигурният начин за запазването й в тайна. Очевидно това не е било нужно, щом като този вариант е пренебрегнат и информация се подава. Следователно съдържанието на тази писменост трябва да стане наше достояние, което означава, че тайната ще се запази до момента на разчитане на текстовете. А после? Второ, ако тази писменост ни беше подадена наготово на някой от земните езици и със знаците на една от земните азбуки? Каква щеше да бъде нашата роля? На готованци или само на ретранслатори? И кой щеше да я приеме за вярна? Да, ама наготово никъде нищо не дават. И за сведение ние сме получили такова указание на български език. Не мога да го цитирам дословно, но смислово то звучи така: "Не може да чакате да ви даваме всичко наготово. Трябва сами да се потрудите да разчетете текстовете, а където трябва, ние ще ви помогнем. Чрез тях и чрез обекта вие ще докажете нас, а ние ще докажем вас." Лично на мен такъв подход ми допада, защото готовият текст или подаден ни той на позната писменост, непременно ще доведе до проявата на славолюбие и боричкане за първенството. Не случайно ни беше казано още, че в бъдещата ни работа ще се включат и хора извън нашата компетентност и държава. И това ще стане, феноменът "Царичина" не е само наш проблем. Той е общопланетарен. Ние сме само водещите в това начинание. Пионерите. От разсъжденията, направени дотук, можем да направим следния извод: Получената писменост в хода на операция "Слънчев лъч" е много млада и непозната на земната наука. Допускам даже, че тя е създадена специално за този контакт. Предава се на екипа (респективно на хората) по непознат за нас начин, но въпреки това става наше достояние и ние я притежаваме. Ние - българите. А щом като я притежаваме, тя рано или късно ще бъде разбрана от човечеството и то ще може да използва указанията на нейното съдържание. Възрастта на тази писменост едва ли превишава 100 години. Най-вероятно е тя да е създадена малко преди контакта или в хода на неговото осъществяване. Основание за такова твърдение ми дава предварителната работа с Ели Логинова в продължение на няколко месеца и многократните предупреждения, че ще пише месеци наред. Тя изписа около 900 отделни знака, преди да започне приемането на основното писмо. В подкрепа на това е и опитът всеки от нас да започне и да може да приема писмена (текстова информация). Вероятно е търсен резервен вариант за приемането на информацията в случай на нужда. Същността на явлението е контактът между нашия екип и неизвестния ни партньор, който започна като КИКИ, а след това се наричаше РОРО, СОРЕЛ, ЩИТ, ВИСШИЯТ РАЗУМ и др. Първоносители на контакта са екстрасенсите, които отначало бяха четирима, но след деветия месец на операцията остана само Елисавета Логинова. Случайно ли е това? Според мен - не. Извършена е селекция и за постоянен контактьор остава най-подходящият, най-устойчивият. Впрочем селекция имаше и за определяне на състава на екипа. Приемането на информацията съм описал в книгата си "Фе-номенът "Царичина". По тази причина ще насоча вниманието ви към връзката между явлението (контакта) и обекта. Отиването на обекта и започването на разработката стана в резултат на този контакт. Ели Логинова през тези две години не осъществява самоцелен контакт. Чрез него тя ни свеждаше информация всекидневно, даже на всеки час ( когато беше нужно) за работата ни под земята. В този смисъл можем да кажем, че управлението на операцията без този контакт би било невъзможно. И тук се крие взаимовръзката между контакта и действията на екипа. Още нещо за контакта. Когато Логинова получаваше информация на български език (писмено или говоримо), винаги настояваше за тишина. Отклоняване на вниманието й можеше да доведе до изкривяване на информацията. Друго беше положението, когато започна да изписва писмеността. Тогава можеше и да разговаря, и да откъсва погледа си от тетрадката. Това говори за автоматизирано предаване и приемане на текстовете (писмените знаци), което пък ни дава основание да смятаме, че те са свръхточни, т. е. такива, каквито са и у предаващия. За съжаление това може да потвърди само предаващият информацията. Ние не можем да го направим. Можем обаче да твърдим, че получената писменост има някакво бъдещо (стратегическо) значение, иначе тя нямаше да ни бъде предадена. Основание за такова твърдение ми дава фактът, че далеч преди военният екип да започне работа информации за осъществени контакти с неизвестни партньори вече имаше. Пловдивският КИКИ например, проявите на полтъргайст в Дибич, Шуменско, Пордим - Плевенско и другаде. Освен това за времето, през което ние работехме в Царичина, страниците на печата бяха затрупани от публикации на текстове, получени от КИКИ, РОКИ, СИРИУС и още много други. Нито една публикация обаче не излезе като резултат от контактуващите с нас системи. И тук (според мен) е предвиден резервен вариант, ако нещо лошо стане с нас. Наталия, приятелка на Логинова, е получавала информация също от РОРО (по-късно БОРДУГАН) и е знаела по всяко време как вървят работите при нас, но не й е разрешаване да прави изявления. Всичко това аз научих от самата нея през лятото на тази година. Сега се обаждат и други и те не са един и двама. Много са. Значи водещите все пак са имали, а вероятно имат и сега резервен вариант. Друга особеност на контакта е, че те улавяха нашите разговори, дори и в отсъствието на контактьорката. Това ще рече, че приемането на информацията се извършваше само от един човек (контактьора), в случая Логинова, докато предаването е можел да извърши всеки от нас, но по всяка вероятност само вътре в обекта. Трета особеност на контакта се заключава в това, че в определени участъци от обекта можехме да се движим само ние - хората от екипа. Демонстрацията, която ни беше направена на 19 март 1991 година с капитан Янков (той тогава все още не беше член на екипа), недвусмислено потвърждава това. Но тя говори и за друго. Говори за това, че обектът е строго оборудвана система с предвидени възможности и варианти за контрол върху присъствието на определени хора, персонална идентификация на субекти, уляване на разговорите, въздействие върху хора, нямащи допуск до съответния участък или до обекта въобще. Може би по този въпрос има какво да каже и ръководителят на експедицията "Царичина-93" уфологът Кирил Кънев, който в отчета си пише: "В сравнение с повечето отрицателни екстратерестриални психо-физически въздействия, познати на уфолозите, възникналият по време на експедицията пожар може да се приеме като "колегиална покана" от страна на феномена експедицията да бъде прекрачена. Сложността на обекта като система предполага и висока степен на сигурност. Близо 600 дни ние работихме с взривни материали, без да укрепваме тунела и за тези 600 дни нямаше никакво срутване, никакъв нещастен случай. Да не говорим за контузии. От всичко това следва изводът, че нямаме никакво основание да гледаме на обекта като на нещо елементарно, маловажно и обичайно. Описаното дотук по отношение на страните контакт - обект дава основание да се направи извод, че ние (екипът) се намирахме в подчинено (зависимо) положение спрямо източника на информация. Не случайно писах в книгата си, че без контактьорката бяхме слепи и глухи. Изводи: Първият извод и то с висока стенен на вероятност е, че обектът е сложно оборудвана система с предвидени възможности за: контрол върху присъствието на хора; персонална идентификация на субекти; подслушване на разговорна реч и музикални изпълнения; силово въздействие срещу хора, нямащи допуск за влизане в обекта. Вторият извод е, че обектът може да бъде сканиран с някакъв вид енергия само за определен период от време, в който процес непременно влизат горепосочените четири възможности. Трето: Движението на информацията. 15 хода на операцията получавахме следните видове информация: оперативна (свързана пряко с практическата ни работа под земята; отговори на зададени от нас въпроси (една част от тях приемахме за коректни, друга част за бутафория, а на трета част въобще не получавахме никакви отговори); ненужна за операцията информация (писмените знаци и писмеността като цяло), която най-вероятно има бъдещо стратегическо значение и цели, които не са доведени до нашето знание, освен ако не се смята указанието, че в тази писменост се говори за историята на създаването, развитието и бъдещето на човечеството. Реалност и уникалност на явлението, обекта и писмеността. Реалността на явлението можем да докажем само пие - членовете на екипа, и то само с това, което сме видели и чули. Това е така затова защото, нито едно техническо средство на този етап не може да фиксира и докаже обмена на този вид енергия, с която се осъществяваше контактът. Това обаче не означава, че не е имало енергообмен. Отдавна е доказано, че изменението на термодина-мичното състояние на дадена система е възможно само чрез обмен на енергия, а такова измение настъпва само от приетата и натрупана енергия. Дори да допуснем, че процесите на приемане в мозъчните клетки на контактьора не са ентропийни, то при преминаването през Космоса и препредаването на информацията сигурно има фази с ентропиен характер. Например ретранслационните системи не може да не потребяват енергия за препредаване. Значи остават нашите твърдения, но за да ни се повярва, са необходими най-малко две условия: първо, да сме психически здрави и второ, да е налице отсъствие на недобросъвестност (измама). Длъжен съм да декларирам, че психически отклонения в членовете на екипа не е имало. Такива не бяха констатирани и от експертната комисия. Второто условие също е налице. Недобросъвестност не е имало и не можеше да има. Ако някой реши да търси такава, то за да я потвърди или отхвърли, трябва да проанализира следните пунктове. Мотивация, средства, възможности. Основните мотиви могат да бъдат главно два: лично облагодетелствуване и стремеж към слава и известност. Ако ние искахме и търсехме лично облагодетелствуване, то непременно щяхме да поставим въпроса през тези две години да ни се изплащат: командировъчни, лоши битови, високопланински и подземни възнаграждения (в пари), каквито се полагат съгласно действуващите законови уредби. Никой от нас нито веднъж не постави на вниманието на МО подобно искане. Ние работехме добросъвестно, търпяхме лишения и несгоди, а с нас и семействата ни, и близките ни. Следователно нямаше дори и опит за лично облагодетелствуване. Популярността (славата и известността) най-лесно се достигат с помощта на масмедиите. Попадаме ли ние в този канон? Не! Нека си припомним, че първата публикация по наш адрес направи Стамен Стаменов в областния вестник "Време". После дойде безочливото изопачаване на фактите от всички издания, подчертавам абсолютно от всички, но лидерството, трябва да признаем, е на вестник "Нощен труд". Нека всеки сам си прави изводите. Аз само ще констатирам, че екипът ни показа завидна устойчивост и превъзмогна всичките тези мотиви. Що се отнася до възможностите за постигане на лично облагодетелствуване или проява на недобросъвестност, то това бе напълно изключено. Операцията се контролираше от ГЩ и МО. Отначало докладвахме всяка вечер за направеното и постигнатото през деня. По-късно това ставаше периодически. За икономия на средства бяхме принудени да живеем и работим в продължение на девет месеца на полеви условия. Може на някого да прозвучи смешно, но по график си ходехме седмично един път вкъщи, за да се изкъпем и да си сменим дрехите. Що се отнася до средствата, можем да кажем следното. Основното средство за проява на недобросъвестност в случая си остава симулацията на контакта, което ще рече измисляне на отговорите на задаваните въпроси и непознатата писменост. Не е изключена такава възможност, но ние проконтролирахме истинността на подаваната ни информация около 42 пъти. Всичко, което ни беше подадено като текст, се потвърди. Колкото до задаваните от нас въпроси мога да кажа, че условно можем да ги разделим на три групи. Към първата група причислявам тези, които имаха пряко отношение към практическата ни работа под земята. Към втората група отнасям тези с любознателна насоченост и към третата група - нека да ги наречем - разни. Съдържанието на отговорите, които получавахме, беше различно. Тези, носещи информация за работата под земята, винаги бяха коректни и пълни. По тях се даваха и допълнителни разяснения. Към тези от втората група настр |